понеделник, 20 ноември 2017 г.

„Марковалдо, или сезоните в града“ от Итало Калвино – различните „Приказки по телефона“

итало калвино
Ако си падате по Джани Родари и неговите „Приказки по телефона“, няма как да не оцените и „Марковалдо, или сезоните в града“ от Итало Калвино (изд. „Жанет 45“, 2017 г.; превод: Нева Мичева) – малък сборник с разкази, който ще ви отведе в едно по-добро време на годината. Или в това на Марковалдо, когато дори несгодите могат да се превърнат във вълшебство.

                В един сив и мрачен град, в който бедността и варените кренвирши съществуват, живее добрякът Марковалдо с многодетното си семейство. В 20 разказа Калвино побира цели пет години от битието му, през които децата му остават все така многобройни, жена му успява все някак да му вгорчи обяда, а светещите реклами не са това, което си представяте.

люба халева
Илюстрация: Люба Халева
                С илюстрациите на Люба Халева четирите сезона в живота на Марковалдо се завихрят в приказен танц, в който всеки ден е чудато приключение. Нова пакост и изплезен език пред съдбата.

                Разказите на Итало Калвино са подходящи за една „Слънчева, сипкава, сънена събота“, но имат същото благотворно въздействие, каквото имат „Дъждът и листата“ през есента. Изобщо, за всяко време на годината. И макар „Марковалдо или сезоните в града“ да е мъничка книга, то това съвсем не я прави лесна. В 20-е разказа Калвино предлага едно любящо и просто описание на една Италия, която поколенията след 1990 г. в България не биха разпознали.

               
С много любов и без ирония, Калвино разглежда под увеличителното стъкло на думите живота на един „меланхолик без носталгия“. На човека, търсещ невъзможното, непостижимото щастие на утопията.

                Всеки, който е запознат поне малко с творчеството на Калвино (гениалните „Ако пътник в зимна нощ“, „Космически комедии“, както и „Невидимите градове“, „Американски лекции“ и „Нашите предци“ са налични и на български) не би се учудил на елегантността и лекотата на този урок по реалност. Ако пък досега не сте се губили из вселената Калвино, то „Маркоалдо“ е едно добро начало.
И помнете! Всичко е „Пушек, вятър и сапунени мехури“.
               
 


0 коментара:

Публикуване на коментар