„Зелда“ от Елин Рахнев – петолиние на есента

Стихосбирка, музика, недоносена есен – изданието на „Зелда“ от Елин Рахнев (изд. ICU, 2017 г.) идва след култовото „Канела“ и се врязва безпардонно в акустиката на кожата.

Акварелът на думите на Рахнев попива в порите и знае:
За онези непосилни „тонове есен“, които непрекъснато покачват „децибелите на тъгата ни“,
за онези мигове потапяне в задушницата на меланхолията, в която самотността не е непременно равнозначна на нещастие.
И за романтичността знае.
И за давещите се химери.
Всичко знае.

„ВСИЧКО ТИ ХАРЕСВАМ. АМА ВСИЧКО. ВСИЧКИТЕ ТИ ОСНОВАНИЯ И ОКОНЧАНИЯ. ЦЯЛОСТНАТА АТМОСФЕРА НА ВЪЗДИШКАТА.“

Есента е. Зелда е. Уютна, топла. Петолиние на тишината и наркоза за духа. Перфектното
обожание и всяка крайност на страданието. Обхождане на космоса и разпадането на фрагменти при първия сблъсък с липсата.

„Зелда“ отваря дупки в думите, през които казаното изпада бавно, но окончателно към хаоса на собственото мисловно море.

Пречистеният от лицемерие език на Рахнев, директността на метафорите му и обективирането на мелодията на тъгата отчуждават всеки стих от света на тази вселена, а присъдата е ясна. Неприспособимост по естетически причини. И вечно връщане към оня сезон. Зелдовия:

„Където свършват устните ти и започва есента, е последнотопарче, което слушах. И после многолистната тъга по теб.мащабната печал по тебе, зелда. В грима ти търсих раннияматис, във роклите ти на пауните нефела, в походката тиновий свет, в дъха ти пяната на моите поеми. Измислих те,за да ме има още тук. Сред гарванова скреж да не изстиватвсичките ми вопли. И кожата ти да разлиствам ден по ден. Ив залезна тъма да светят римите ми ооще. През обиците тида гледам късния гоген, по раменете ти да се изкачвам къмнебе, простори. Сега ще се опитам пак да те изпея. Грима ти, кожата, изобщоорганизма ти. Ще се опитам да те наредяв до най-великатапечал в изкуството. От алта в цветовете на матис до черно-бялата лила на морисън, на еймито и другите. Изобщо ще тепродуцирам пред света, вселената. Нали и за това съм теизмислил, нали един елин за теб роди сена 3-и юли 1968-а,в ранните зори.“

„Зелда“ е книга, за хората, които не знаят какво правят тук, за хората, които се събличат и остават по болката, но най-вече за хората, които обичат да вдъхват аромата на есента и които знаят, че светът се дели на любов и всичко останало.
ЛАВ! ЛАВ! ЛАВ, Елине! 

П. П. Всичко ви харесвам, ICU. Aма всичко. 


Коментари