сряда, 23 август 2017 г.

„Разкази и повести“ от Антон П. Чехов – резюме на света във въпроси


За влиянието на Aнтон П. Чехов върху модерната проза може да се говори много и това е съвсем нормално с оглед на литературното наследство, което оставя след себе си – над 900 творби, превърнали се в доказателство, че и в наглед обикновената реалност се крие минимумът на едно максимално живеене.

            И макар пътеките и преките, незабележимо конвоиращи пътя на руския писател, да са съвсем необозрими, то малко са хората, докоснали се до наглед обрания му език, нещадящ читателя език, които остават безразлични.

Вярвам, всеобща приятна изненада през първото полугодие на 2017 г. се оказа сборникът „Разкази и повести“, издаден от „Колибри“ в превод на Пенка Кънвяа .Под страниците на луксозното издание с твърди корици намира мястото си малка, но ценна селекция от творчеството на класика: от известните „Човекът в калъф“, „Дамата с кученцето“ и „Лекокрилата“ до не така популярни негови разкази и повести.

И ако пиесите „Вишнева градина“, „Чайка“ и „Вуйчо Ваньо“ са усета към човешките действия, към историята на човечеството, преживяло толкова разочарования и разделило се на търсещо-чакащи и на отричащи, то повести като „Три години“, „Степ“ и „Съпругата“ въвличат читателя в ескизи живот,  превръща го в част от „еволюцията на чувствата“ и резюмират света във въпроси и в опозиции – комично-трагично; красиво-грозно; мечта-реалност; любов-омраза.

Трескавото опиянение, любовните терзaния и малките бягства на сърцето, наред с лудешката надпревара на нравите с времето, всепроникващата тъга, чувството за обреченост и една безкрайна свобода на мечтите – деликатният, но мащабен език на  Чехов в тези кратки разкази и повести не рисува просто литература,  не носи просто притихване на душата – и в смешното, и в трагичното – , а налага един modus vivendi, в който „животът… е кратък“ и трябва да се „живее по-добре.“

неделя, 20 август 2017 г.

„Телекс от Куба“ от Рейчъл Къшнър – Куба преди революцията и с цвят на нагорещена лава

Снимка: Личен архив
Онази свобода, която мисълта за жаркото слънце на Куба носи, е илюзорна. Парещият въздух и промиващата рани влага често крият опасности и разпалват пожари, които прерастват в революции.

            Куба – екзотична и исторически непрескочима –  и онази Куба, застинала малко преди революцията, е побрана в страниците на романа на Рейчъл Къшнър „Телекс от Куба“ (изд. Жанет 45, 2017; превод: Василена Мирчева) – книга, която се появи в края на май на българския пазар, но жълтите ѝ корици останаха странно незабелязани, макар да крият зад себе си история с „цвят на нагорещена лава“.

            Започвайки историята през погледа на Кей Си - сина на ръководителя на местния клон на „Юнайтед Фрут Къмпани“ – Къшнър невидимо оплита читателя в една сложна литературна картография, в която на пръв поглед властва хаоса.

            Животът през погледа на американските заселници, свързани със захарния и с никеловия бизнес в Куба, завърта колелото на бунта.

            „Юнайтед Фрут Къмпани“ вече не отглежда плодове, а само захарна тръстика за сметка на местните жители. Бащата на Кей Си е строг, а майка му е съпричастна към бедните. И всичко привидно изглежда идеално, докато една сутрин различно утро не пропълзява по тавана на момчето и димът на промяната не обгръща и тяхната къща.

Докато наративът разгръща събитията през погледа на Кей Си, Къшнър въвежда втори и детски глас – този на Ейвърли, произхождаща от средната класа, а същинските революционни действия започват при срещата с фатален френски агитатор, който продава оръжия.

Наглед сложната творба, която Къшнър изгражда, рисува жива картина на една епоха, в която различията се оказват тъй дифузни, границите тъй несигурни, че човек сериозно се затруднява да реши къде  е попаднал – дали в същинската история или в нейния фикционален прочит.

Героите, сцените в които образи на американски бизнесмени и кубински президенти се сливат, се превръщат в реализма на едно лудо време, разгледано в най-интересните му и оригинални мигове (макар признавам, въвличането на Фидел Кастро в странна повествователна брънка да ми се стори крайно излишно).


            Разделен на три части, „Телекс от Куба“ съчетава в себе си както характерни за модернизма стилови особености, така и постмодернистични намигвания. За Къшнър сякаш важи максимата на Гьоте: „Съжетът всеки вижда пред себе си, съдържанието намира само тоя, който има отношение към него, а формата остава тайна за мнозинството“. Хаотична и същевременно премислена до съвършенство, структурата на „Телекс от Куба“ може да откаже много от вас, но със сигурност романът би се отплатил пребогато на търпеливите читатели. Защото именно стилът и езикът подплатяват ролята на Къшнър като талантлив  писател и чрез тях тя успява да изрази най-точно усещанията, емоциите и вътрешния свят на историята, която разказва.