четвъртък, 25 май 2017 г.

Книговодител за Пролетен базар на книгата 2017


Пролетен базар на книгата 2017
Книголюб е опитен ловец на книги, който неочаквано получава примамливо предложение от могъщата компания Артотека. Срещу шестцифрен хонорар той трабва да охранява красиви книжари и прочут писател по време на шестдневна експедиция по време на Пролетния базар на книгата 2017 в Национален дворец на културата, поели нелеката задача да открият ново книжно съкровище. Входът на НДК обаче те поставя пред няколко разклонения и дали експедицията ще бъде успешна зависи само от теб, читателю! Успех!

А/ Искаш да приключиш бързо всичко и директно спираш за провизии на щанд 111
Б/ Решаваш да завиеш надясно и да видиш какво има зад ъгъла – отиди на щанд ;
В/ Този път поемаш на ляво, без много да се двоумиш – отиди на щанд ;




А. Щанд 111, издателство „Сиела“



Добавете надпис
Щандът е големичък и точно срещу вратата. Кориците, които привличат вниманието са много, не можеш да си избереш. Грабваш набързо призоваващата те морска корица на „Сол при солта“  – романът на Рута Сепетис, която разказва за най-голямата морска трагедия и ще ти покажа Втората световна война през очите на най-невинните – децата и младежите, които са оставени през избор; „Аскетика“ на великия Никос Казандзакис, превърнала се в най-продаваната му творба в родната Гърция; „Мозъкът. Това си ти“ от Дейвид Игълман – труд, който ще те въведе  тайните на когнитивната наука, за да успееш
да си помагаш на следващите нива еволюция;  „Пилето“ от Уилям Уортън – защото знаеш, че предстои да погледнеш този полудял свят и през погледа на „Ал“, а приятелството и лудостта често вървят ръка за ръка; „Софийски магьосници“ от Мартин Колев – защото София е пълна с магически места като НДК и е добре да ги познаваш; „Дзен и изкуството да пишеше“ на Рей Бредбъри  - за да разбереш защо думите имат толкова силна притегателна сила; „Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност“ от проф. ВИли Лилков и Христо Христов  – за да не забравяш никога това, което е било.



Б. Щанд №Б10, „Агата А”






Антологията „Хуманизмът и изкуството на Ренесанса” е съкровището, което откриваш. Тъй като намираш още няколко заглавия, като няколко книги на Кортасар, имаш избор, да спреш до тук или да продължиш смело напред до щанд №105.

В. Щанд №212, „Прозорец“

Уютният щанд и бамбукът те привличат. Иска ти се да останеш и да се посмееш с Тери Пратчет,  да понастръхнеш със „Слейд Хаус“ от Дейвид Мичъл, но чуваш боен рог и потегляш. Стигаш на кръстопът и не знаеш накъде да поемеш.
1.      Наляво – виж Щанд № 210
2.      Прескачаш ескалатора – Щанд № 359





Щанд №105, издателство „Лабиринт“

„Лабиринт“ винаги залагат на качествената литература. Разхиляден си между „Смъртта е твар перната“ на Макс Портър, “Тайното писание” на Себастиан Бари и “Хората, които са винаги с мен” на Нарине Абгарян. След шедьовъра “Стоунър” и “Август” на Джон Уилямс вече разлистваш и “Бъчърс Кросинг”, така че ти е трудно да избереш. Грабваш всичко и с натежали торби преминаваш нататък към „Парадокс”, щанд №Б11






Щанд №Б11, издателство „Парадокс“

Николай Райнов пише, че „Всяка книга е надгробен камък за нещо, станало в сърцето.” За жената като гръбнак на света; за жената като Атлас на света, който е твърде голям и тежеше – това е „Войната не е с лице на жена“ от Светлана Алексиевич. Тук няма как да не си тръгнеш и с „Време секънд хенд“ от същата. Горчиви, но красиви книги. Спираш за малко почивка и отскачаш до приятелите от щанд №Б19 при „Аз чета” и приятели“.






Щанд № 210, издателство „Изток-Запад“

Тук можеш да намериш много скъпоценни книги. В момента дочиташ „Ефектът Луцифер“ от Филип Зимбардо и знаеш, че това е нещото, което ще отвори най-мрачните когнитивни врати за теб. Вниманието ти е привлечено и от „Комета“ на Карл Сейгън, както и от “Митология на Япония” на Братислав Иванов. Но още много други неща ще ти се прииска да си купиш. Внимавай, изправен си пред съдобоносен избор. Можеш:
1.      Да дадеш златото, което носиш, и мисията за теб да приключи;
2.      Да запазиш още малко злато и да продължиш към нататък. Отиваш на щанд №309




Щанд № 359, издателство „Ерове“

Сърдечните и смели издатели могат да се похвалят с вече три чудесни книги:  „Дивашка жътва” на Карл Хофман или историята на Майкъл Рокфелер, изчезнал по време на експедиция в Нова Гвинея, „Да пораснеш в Самоа” на Маргарет Мийд и „Змията и Дъгата” на Уейд Дейвис – новото им заглавие, което лесно привлича погледа. Грабваш и трите и продължаваш към щанд № 346






Щанд №346, издателство „Ерго

Тук има много любопитни и дълбоко непознати на масовия читател имена. Погледът ти се забива в корицата на Иво Рафаилов и „Писма до един млад поет“ от Рилке се оказва в торбата ти. Гордо крачиш към щанд № 349

Щанд №309, издателство „Еднорог“

Естествено, че корицата на „Убийството на Маргарет Тачър“ – сборникът с разкази от Хилари Мантел привлича погледа ти. Оглеждаш се и отново си изправен пред избор:
     1.      Тръгваш наляво: щанд № 339
     2.   Тръгваш надясно: щанд №310









Щанд №349, издателства „Да“ и „Аквариус“

Навярно това е една от най-любимите ти спирки. Винаги се спираш тук и намираш какви ли не книги, за чието съществуване ти се е искало да научиш по-рано. Тук са „Призракът на Александър Волф“, „Вечер при Клер“ – романите от руския емигрантски писател Гайто Газданов;  „Канелените магазини“ от Бруно Шулц – полския Кафка или полския Пруст, „Пропуснатата жена“ от Армел Жоб, както и прекрасната поезия на Тадуеш Ружевич („Ножчето на професора“), Йоан Ес. Поп („Адът без изход“) и Адам Загаевски. След като си се запасил добре, бягаш към щанд №315.                     











Щанд № 339, издателство „Лист“

Залагаш на класиките: „Татарската пустиня” на Дино Будзати и „Левиатан. За човека, за държавата” на Томас Хобс. Усмихваш се мило на покупките и кръгом към щанд № 315.









Щанд № 310, издателство „Леге Артис“


Ромен Гари и Ерик Еманюел Шмит, Карл Густав Юнг – на това му се казва благодатен улов. Имаш избор:
1.      Да отдъхнеш за малко и да се върнеш на щанд №315;
2.      Да продължиш напред към щанд №315.









 

   Щанд №115, „Софпрес“ – преместен в Мраморно фоайе

  Ако си мислиш, че си пример за подражание, защото знаеш от коя страна се слага вилицата,“Етикет за всеки ден” на Силке Шнайдер-Флег ще ти припомни бързо най-сконфузния ти обяд и колко е важно да знаеш кога и как да се държиш. Взимаш я и сядаш на една пейка да четеш.



Щанд №315, издателство „Колибри“



Повторението е умишлено. Тук ще пиеш чай с „Разкази“ на Антон П. Чехов, ще говориш на английски с Вирджиния Улф и на френски с дадаиста Луи Арагон и неговия „Орелиен“, ще нищиш „Всеобща история на безчестието“ с Хорхе Луис Борхес и ще четеш стиховете на Жак Превер! След всичко това си просто на финала, но отиди до щанд №327. 







Щанд № 327, издателство „Жанет 45“



Под езика ни беше да ти кажем, че завършваш експедицията си, но тя едва ли би била успешна, ако не се спреш при „Жанет 45“ и не разгърнеш „Книга на всички неща“ от Хюс Кайер, магичните разкази „Тая земя, оная земя“ на Иванка Могилска, "Чамкория" от Милен Русков, „Телекс от Куба“ от Рейчъл Къшнър, „Приятел на Кафка“ от Исак Сингер, „Земя на синовете“ от Джипи и естествено, с много любов, „Пропуснатият момент“ от Йорданка Белева и „4 приказки“ от Яна Букова. След това спиращо дъха разлистване, спри се за десерт и при приятелите от ICU.












Щанд № 327, издателство „ICU


Oбичаш ги тези хора. Заради отдадеността им. И няма как да не си вземеш сборника „Бащите не си отиват“, който събра в себе най-личните, най-интимните разкази, както и „Анатомията на едно изчезване“ от Хишам Матар. За теб Панарът приключи. Потегляш, но на щанд № 326 срещаш съмишленици...








Щанд № 326, издателство „БАРД“


Туин Пийкс фенове – обединявайте се! Тук са „Тайната история на Туйн Пийкс“ от Марк Фрост, както и „Дневникът на Лора Палмър“. Без първата книга, уверяваме те, няма да разбереш половината от досега пуснатите нови епизоди. АVE Дейвид Линч (макар още да сме със смесени чувства за продължението).





Щанд № 348, издателство „СОНМ“

Зад артистичните корици намираш истински находки: „Тежки сънища" на символиста Фьодор Сологуб, „Руски вълшебни приказки" на Александър Афанасиоев, автобиографията на Ришард Капушчински и много други.  










Щанд № 328, издателство „Хермес“

„Урания“ на Блага Димитрова е романът, който ще ти вдъхне мечтание и топлота след тази тежка обиколка, а ако обичаш исторически криминалета, забързваш и новата част на "Дъщерята на палача" от Оливър Пьоч.










И ТАКА...Мисията ти е успешна, а торбите пълни с книжни богатства. Ура!






петък, 5 май 2017 г.

„Сол при солта” от Рута Сепетис - морето само живите обича

„Ние, оцелелите, не сме истинските свидетели. Истинските свидетели, притежателите на отвратителната истина, са удавените, мъртвите, изчезналите.”
                                                                                                            Примо Леви
рута сепетис
Забележително е умението с малко думи да успееш да потопиш цял един свят и да предизвикаш емоционална вълна.

„Сол при солта” от Рута Сепетис (изд.„Сиела”, 2017; превод: Стоянка Сербезова-Леви) жанрово принадлежи на т.нар. Young Adult – литература, която често предизвиква повдигане на веждите и скептични погледи. Въпреки това  писателката  успява да разбие всички клишета, създавайки художествена творба, в която историческото и страшното взимат превес над фикционалното.

В царството на Посейдон всяка човешка война изглежда малка и незначителна. Заобиколени от морската шир историите за безчестие, предателство и смърт придобиват различен смисъл.

В „Сол при солта” американската писателка с латвийски произход Рута Сепетис възкресява спомените на последните оцелели от „Вилхелм Густлоф” – немски лайнер който отплава на 30 януари 1945 в изпълнение на операция „Ханибал” – евакуация на немски войници и цивилни по време на настъплението на руската армия. Според немските архивисти този ден на борда си корабът е качил 10 582 пасажери при капацитет от 1900. Половината от тях са били деца.  На кораба, който обещава спасение и свобода, сред украинци, евреи, немски, латвийци и поляци съдбите на четирима бегълци се оказват неразривно свързани. Всеки един от тях е от различна страна, всеки един от тях е преследван от своята лична трагедия, над която е надвиснала сянката на войната.  Скоро след отплаването „Вилхелм Густлоф” е забелязан от съветска подводница и е торпилиран, оставяйки хората на борда в ледените води на Балтийско море. Смъртта си на борда на немския лайнер според оценките намират 9343 души, което превръща потъването на кораба в най-голямата трагедия в историята на корабоплаването, чиито следи обаче и руската, и немската страна се опитват да заличат.
рута сепетис 
Йоана, Емилия, Алфред, Флориан, Поета на обувките и малкото безпризорно момченце ще ви позволят да надникнете над мислите им, докато бягат от смъртта. Оформена като поредица от откъси от личен дневник или в епистоларна форма, книгата на Сепетис жонглира със страховете и с тайните, пуска ги по вълните и сякаш с невидим литературен пръст разделя водната повърхност, за да разкрие скритите на дъното ужаси на войната. През погледа на жертвите оскотяването, алчността и маниакалността се оказват алогични, ненужни, а малките актове на героизъм са единственият начин да се съхрани човешкото в сърцето им.


„Сол при солта” е красива и измамна книга. Измамна с нейната лекота на изказа, жестока с метасмисъла си и красива в хуманността си. Жалко е, че освен в един роман на Гюнтер Грас не се сещам тази трагедия да е разгледана от друг автор. И дори да е, същите страх, оскотяване, алчност и дипломатичност са потулили спомена за нея. Но раната помни болката.

П.П. Корицата, да, корицата е нещо, което ме спечели. В крайна сметка, морето само живите обича...

четвъртък, 4 май 2017 г.

„Всеобща история на безчестието“ от Хорхе Луис Борхес - антология на измислиците

хорхе-луис-борхес
 „Всеобща история на безчестието“ от Хорхе Луис Борхес (изд. „Колибри“, 2017; превод: Маня Костова) е антология на неправдата, фикционална изповед на едни от най-известните или най-страшните пирати, бандити и други подобни главорези.

Първият опит на големия аржентински писател в прозата е някак не-съвсем-Борхесов, но пък е поредна интелектуална плетеница, чието разгадаване е достойно литературно предизвикателство. Интертекстуалните връзки  вдъхват нов живот на Били Хлапето и компания, превръщайки ги в илюзии, в измислици, съществуващи по-скоро gratia sui, от любов към себе си.

Именно тяхната надменна увереност в съществуването им, постигнатата пълнокръвност и живителната сила на Борхесовия наратив превръщат книгата в притча, една продължаваща история на предателствата, пречупена през различни огледала – нащърбена реалност, която има свои правила.

Измамници, негодници, убийци от Дивия Запад, пирати се разтварят в във водовъртежа на живота, намирайки края си в повечето случаи по нелеп начин. С няколко параграфа авторът успява да обезглави всеки един от тях и да остави просто щрих, бледа сянка, която да напомня, че нещо е било.

Самият Борхес уточнява, че се е „позабавлявал с подправяне и преиначаване на чужди истории“, сътворявайки един-единствен собствен разказ, с което потвърждава читателското усещане за игра, за неизменна надпревара със сюжета, с думите.

Поетиката на ужаса и безсилието, метафизичните измерения на морал, религия, поезия, човешка емоция и на родовата памет са основни смислови гнезда, с които се отличава Борхесовото творчество. Във „Всеобща история на безчестието“ аржентинският писател, преводач и есеист само слага началото на пътя им, но предлага и толкова любопитен и авантюристичен изглед към този път, че ще привлече всекиго да тръгне по него, без значение дали това означава читателят да попадне в лапите на престъпните му метафори. А нищо от необичайните му изразни средства не може да се осмисли докрай при забързано, диагонално прочитане. Ако това е първата ви среща с Борхес, пригответе се за подмяна на стойностите във всяка дума.