неделя, 5 февруари 2017 г.

„Четири приказки без връщане“ от Яна Букова -

Ако книгата е съставена от страници, на чиито бели полет се разполагат буквите, думите, стиховете, то „Четири приказки без връщане“  от Яна Букова (изд. „Жанет 45“, 2017 година; дизайн и предпечат: Яна Левиева) използва това бяло, за да създаде една своебразна „постановка на буквите“ – мизансцен, ползващ всички ресурси, за да остави читателя без реалното и потънал в тресавището на неясната литература, на литературата, водеща към себе си.

Елегантността на перото на Букова, позната от „Пътуване по посока на сянката“ и  „Лодка в окото“, тук е нюансирана в мрачни краски. Четирите приказки, изпълващи архитектурата на това издание, постигат своите емоционални внушения чрез тайнственото въздействие на познатите за творчеството на писателката образи на сянката, пътя, пръстена. Тези малки котвички, захапали части от съществото на сблъскалия се с вселената на двете Яни, притеглят читателя към дъното на съзнанието, създават връзка между него и текста и  сякаш  предат нишки от преглътнати изповеди, изписвайки радостта и щастието от подареното, фатализма на любопитството, наказанието и тежестта на съвестта.

„Приказка за кучето, което казвало винаги истината“, „Приказка за царицата във високата кула“, „Приказка за онзи, който бягал по-бързо от сянката си“ и „Пръстен с камък от лед“ не предлагат утешение, лишени са от външните си функции на приказност и красота. Те са мрачна tabula rasa, черна дъска, върху която не е ясно какво ще бъде изписано.


Пропадане и безспокойство са трайните усещания, които строгата красота на езика на Букова оставя. Но илюзията за нестабилност – и на съдържание, и на структура – е тази, която води до едно мрачно, до едно неизбежно влюбване в собствената си присъда – извън рамките на материалния свят човекът се свежда до едно бродещо петно, зависимо от светлината. И до една сянка, която  подаръкът, който Яна Букова и Яна Левиева оставят с „Четири приказки без връщане“. 

С това издание Яна Букова за пореден път печели моето най-искрено възхищение. Защото говори на език, който ми е близък и на език, от който ме е страх, защото никога не знам какво ще срещна по пътя му.

0 коментара:

Публикуване на коментар