сряда, 25 януари 2017 г.

„Земя на синовете“ от Джипи – графичният роман, който те учи да виждаш

джипи
Aко звуците и думите, цветовете и формите не са нищо друго освен символи на идеята, „символи, които се раждат в душата на художника“ (по Х.Хайне, „Салон“, 1931 г.), то тогава графичният роман „Земя на синовете“ на италианския художник Джипи е идеята, която компроментира действителността, пречупва реалността през една екстремна и варварска ситуация в бъдещето, за да направи възможен пътя от мълчанието към отрезвяващото провикване.

„Земя на синовете“ постига цялостното си внушение чрез дестилирането на формите, чрез тъмния си туш и чрез едно оголване на човека до най-първичното му.
Чистите пластични средства, чрез които Джипи предава съдбата на човечеството в бъдеще, правят най-важното, което една творба може да направи – да те научи да виждаш.

 „Земя на синовете“ започва своя антиутопичен разказ плавно, преливайки от ежедневна случка до сграбчващ гърлото край. Усещането, че нещо не е наред, че нещо ще се случи, не напуска читателя до последните страници на „комикса“, на тази огромна история, пресъздадена чрез минималистични средства.

Двама братя, привидно диваци, се оказват изправени пред най-трудното – да си спомнят ненаученото. Да се върнат в миналото, за да осъзнаят какво се е случило в настоящето (резюме на романа само би развалило удоволствието от четенето, затова спирам тук). Важни са послеусещането, остатъчният нагарчащ вкус от преживяното, от видяното.

Джипи отстранява всичко, което е достъпно за разсъдъка, за да го предаде после чрез форми. За да остави човек сам на себе си – най-жестоката възпитателна мярка. И ако действително съществува схващането, че комиксите не са литература в чист вид, то „Земя на синовете“ доказва точно обратното – това е забележителна симбиоза между литература и картини, която ще ви манипулира, ще ви изплаши и ще ви направи неприспособими към материята и към пътя, по който може би вече сме  поели.





0 коментара:

Публикуване на коментар