сряда, 11 януари 2017 г.

„Слейд Хаус" или книгата-игра на Дейвид Мичъл


„Слейд Хаус“ от Дейвид Мичъл (изд. „Прозорец“, 2016; превод: Петя Петкова) има странна съдба – изроден от Туитър разказ, по-малък брат на  красивото стилистично упражнение „Облака Атлас“, своебразно продължение на друга книга на автора, причисляван към хорър жанра и все пак оставащ роман-упражнение, роман-игра, в която авторът сякаш дава воля на детските си страхове и фантазии.

„Призрачната къща“, лекият готически дъх на атмосферата са повърхността, под която се е спотаил сюжетът на книгата.  Дейвид Мичъл жонглира с пет разказа на хора, изчезващи през девет години в мистериозна къща, скрита на тясна уличка някъде в английските потайности – момче аутист, инспектор, комплексирана първокурсничка, журналистка и стогодишната зла съседка, която всеки иска да избегне. Всеки един от героите е изграден по един симпатично неангажиращ начин, неотличаващ се с нищо от „обикновените“ читатели и без да се задълбава в характерите им (макар  да го издава в действията и реакциите им). Важното са стъпките им към неизвестното. Към необратимото. И танцът на фантазията.

И ако след естетическо плъзгане по стиловете в стил „Облака Атлас“ опитът на британския писател да се гмурне в морето на жанровата литература първоначално изглежда несериозен и неубедителен, то една от мистериите на този кратък роман е, че въпреки до известна степен опростената заигравка с полифоничните гласове на  ужаса, той е приятен и уютен за четене. А дали изборът на числото девет е случайност или има някаква символна натовареност (девет означава край?) е въпрос на стилистично тълкувание.

Със сигурност „Слейд Хаус“ не е страшна книга. Тя не разтърсва емоционално, не претендира за непосилна тежест. Но е забавно четиво, с което човек може бързо да се отдалечи от ежедневието. Непризнат Young Adult, който запазва духа на ранните тийн-романи, каквито ги помня – без битки, без революции, без разтърсващи любови, но потапящи в други светове, населени  с тайни и свръхестествени същества.

И макар на всяка страница читателят да мърмори колко странна книга е това – наполовина роман, наполовина разказ, атмосферата на „Слейд Хаус“ е достатъчно майсторски изтъкана и завърта така безпардонно в сюжета си, че на всяка улица човек дебне дали отнякъде няма да изскочи мистериозната къща.



0 коментара:

Публикуване на коментар