„Частица от бурята“ от Марк Странд

частица от бурята
 Частица от бурята“ от Марк Странд („Факел експрес“, 2016; превод: Кристин Димитрова и Катя Митова) е стихосбирка – картография на нищото, изваяна от най-фините страхове на поета, на преводача, на твореца.

да не се отчайваме; ако това е краят, и той ще мине“ – около тази концепция Странд сякаш гради целия мизансцен на творбите си.  Парадоксът на присъсъвието-отсъствие е обгърнал в нежна прегръдка изреченията на Странд, лишил ги е от апотеозна красота и ги е свел до ежедневното, меланхоличното, носталгичното. Миналото, което няма да (го) бъде, и вселенското, което е сведено до земното, се плъзгат по стрелките на времето. Надскачат се с природата, със скръбта, с надеждата.

Как да превърнеш болката в паметник
на самата себе си, как да я опишеш,
като я прегънеш надве в средата, съзерцавайки я
през удоволствието, така че да бъде разпозната и дори
обичана, когато заживее в онова, което тя не е?

Стиховете на Странд са история – история на самото им изграждане от думите, история на чувството. И може би именно поради тази причина надскачат рамките на знаците, рамките на звуците и се предсказват от имагото на тишината, последвала след изричането им. Но не на тишината по принцип, а на метатишината – оформящата, рисуващата образи. Липсата е присъствие и обратното:

В полето
аз съм липса
на поле.
Така е винаги.
Където и да съм, аз съм
отсъстващото.
Всяка моя крачка разделя въздуха на две
и винаги
въздухът се връща да запълни
празното пространство,
оставено по тялото ми.
Всеки си има причина
за движение.
Аз се движа,
за да запазя нещата цели.

Да те изплаши тази поезия е лесно, но също толкова лесно е да я заобичаш, да ти стане близка. И докато проблемите, които Марк Странд излага са само „Частица от бурята“ на вселенското, то в микросвета на човешкото съществуване те са болката, която раната помни.

Най-искрената ми признателност към „Факел експрес“ за чудесното издание, както и поздравления на Кристин Димитрова и Катя Митова за отличния превод.









Коментари