„Дивашка жътва" от Карл Хофман – различната история на канибала

„Дивашка жътва“ от Карл Хофман (издателство „Ерове“, превод: Йордан Тодоров) е мъжка книга – привидно първична, изградена само от образи, а всъщност многопластова и дълбока.

Историята, върху която се базира сюжетът на романа е съвсем истинска. През 1961 г. богатият наследник Майкъл Рокфелер е на експедиция в централна Нова Гвинея. Съвсем по момчешки, а и вдъхновен от Музея за примитивно изкуство на баща си, той се отправя на юг, към така наречените Ловци на глави – изпълняващи ритуали на канибализъм в областта на Асмат. Една преобърната лодка, увереността, че всичко е възможно и навярно чистата случайност превръщат приказката в трагедия, когато Майкъл изчезва.

Именно с фикционално разгръщане на евентуалното принасяне в жертва на младия Рокфелер от Ловците на глави започва приключението на американския журналист и писател Карл Хофман, а и на четящия. Привидно жестокото начало обаче не отблъсква, а напротив, реалистичността на действията сякаш засилва притегателната сила на романа.

Книга за пътуването – "Дивашка жътва" разказва паралелно за пътуванията на Майкъл Рокфелер из Нова Гвинея и за разследването на Хофман петдесет години по-късно, отвело го до същите враждебни брегове, където духове и хора живеят неразделно според вярванията на примитивните асматски племена.

Ако очаквате това да бъде поредната хорър история или трилър с предизвестен край, жестоко се лъжете. Хофман създава научно изследване, но пригодено към нуждите на любителите на художествената литература. Фикционално и реално се сливат в едно и излагането на факти и доказателства се случва, се разказва, се съпреживява. Смъртта на един от най-богатите наследници в историята се поставя в контекста на времето си, се превръща в кризисна точка на развитието на отношенията светско-примитивно, свое-чуждо. В този смисъл, романът остава преди всичко и история на пътя, история на развитието на цивилизацията.

Сблъсъкът с друг свят е шок не само за изолираните племена, но и за неподготвения американец/европеец. И всяко чуждо присъствие е заплаха, която изисква дебнене, опознаване, надскачане на страхове и очаквания. А приближаването един към друг се оказва бавен и болезнене процес.

„Дивашка жътва“ омагьосва с първичността си и буквално поглъща читателя. Това е мъжка книга за приключения, носеща знания, които следва да се преглъщат бавно, на хапки и елиминирайки собствения скептицизъм. Похвално е, че вече е поела своя път към българския читател. Похвално е и че това е първият избор на заглавие на издателство „Ерове“, което се е справило превъзходно с оформлението. Искрено им благодаря за удоволствието, което ми причиниха. Такъв наратив не съм срещала от години.