Интервю с Прия Базил – да следваш "Загадъчната логика на сърцето"

            Часовникът издава закъснението ми. Някак никога не ми се получава да стигна навреме. Представям си как тя нервно гледа покривката на масата пред себе си. Също както Анил се взира във фигурите, докато чака Лина. Така започна срещата ми с авторката на „Загадъчната логика на сърцето” (ICU, 2015) – като по книга.

За незапознатите: Прия Базил е родена в Лондон през 1977 година. Детството и младежките си години прекарва в Найроби, Кения, където семейството й, по произход от Индия, се мести да живее. Завършва английска филология в Бристолския университет, след което, твърде респектирана от творбите на литературните си кумири, за да се осмели да пише сама, започва да работи в рекламата. Три години по-късно се зарича никога повече да не се обвързва с работа в офис.

Когато партньорът й, немският журналист Матиас Фридрих, я кани да живее с него в Берлин и да напише романа, за който отдавна мечтае, Прия напуска работата си и скача в неизвестното. Лондон, Найроби, Берлин, Делхи - смяната на дома и пътуванията й спечелват определението „британско-кенийска-индийска писателка, пребиваваща в Берлин“.

Две години след преместването й в Германия, се появява романът й „Страст и аромат“ (Ishq and Mushq, 2007), който до голяма степен разказва за собствения й живот – пътешествията на героите й между Индия, Кения и Великобритания, са отражение на миграцията на собственото й семейство. Този дебют е удостоен с няколко номинации за престижни литературни награди, сред които Commonwealth Writers' Prize и IMPAC Dublin Literary Award.

Романът на Прия Базил „Загадъчната логика на сърцето“, който вече е факт на български, излиза през 2010, последван от новелата „Непознати във влака в 16:02“ (2011). А освен на български и английски, читателите на Базил могат да четат книгите й на нидерландски, португалски, руски, сръбски, немски, италиански, хърватски. 

        

    Безспорно не очаквах да срещна някого с толкова добро излъчване. Нещо в нея ми напомни за една близка приятелка в скорошните ми гимназиални години. Това, което ще видите по-долу е бегъл опит да съкратя над 30-минутен разговор, който бе прекъснат от преводачката Надя Розова поради факта, че Прия имаше уговорено интервю в телевизията след това. Интимностите остават на моите спомени, на вас оставям едно описание на книга, дадено от самата авторка. Пък после, после може и аз да ви разкажа.

1.                  Здравей, Прия, като начало бих искала да те поздравя за втория ти роман.

Преди няколко месеца, намирайки се в един от онези периоди, в които сякаш нищо не те грабва, попитах Невена (Невена Дишлиева-Кръстева, издател на българския превод на романа) „Какво да чета сега?“ , а тя веднага ми даде „Загадъчната логика на сърцето“, тогава все още нередактирана окончателно. Сега имам възможност (колкото и глупав да е въпросът с оглед на факта, че ти си автор на книгата) да те попитам кога да прочете българският читател „Загадъчната логика на сърцето“ и защо?  Би ли разказала сама за книгата?

От тази позиция наистина ми е трудно да отговоря на въпроса „Защо?“. Toва, което мога да кажа, е, че подобна книга би заинтригувала всеки, който е любопитен да разбере по-добре природата на два конкретни вида любов: едната между двама души и другата – към бога. Изследването им стана отправна точка за създаването на тази книга. Лина, главната героиня,няма право да обича човек, който не изповядва нейната религия, защото е мюсюлманка. Парадоксалното в случая е, че на теория всички религии проповядват любов. Това разделение е интересно и мисля, че всеки един от нас е виновен за подобна дихотомия на любовта. А как човек, който е изцяло посветен на религията си, ще реагира на една подобна забранена връзка между двама? Например бащата на Лина. В процеса на писане трудно разбирах мотивите му, с които отхвърля избраника за сърцето на дъщеря си. Освен това, извън религиозния конфликт, книгата поставя на преден план и друг тип дилеми като избора между любов, семейство и вяра, между желания и това да си „добър човек“. В днешно време, в едно интернационално, мултикултурно общество, в което изборите са все по-трудни, а хората често живеят разделени, се оказва почти невъзможно да запазиш представата си за лоялност, да останеш верен на себе си въпреки изискванията към нас. Затова се надявам читателите да намерят себе си между страниците на „Загадъчната логика на сърцето“, да намерят убежище.

2.      А докато изграждаше персонажите на Анил и Лина, откри ли нещо ново за теб самата? Зная, че не си вярваща, а пишеш за религия с главна героиня мюсюлманка?

Не толкова много, рисувайки Анил, защото съм атеист, а мисля, че всеки един от нас е бил за

кратко в позицията на Лина – малко несигурен, объркан. Най-голямата трудност бе изграждането на образа на бащата на Лина. Никога не съм била екстремна в религиозните си възгледи, като проф. Ричард Докинс например, но все пак е нормално при едни публични дискурси, в които фундаменалистите обясняват кое е правилно и кое не, да реагираш по-остро. Това, което забелязах, е, че сега, след изследването на другата позиция, съм станала по-толерантна,  при това без да съм преминала на страната на агностицизма. Сякаш навлязхох в една по-спокойна фаза, в която атеизмът ми е по-примирен и даващ право на избор. В днешно време всички сякаш се обиждат по-лесно и се опитват да привлекат вниманието върху себе си. А дори и атеистите могат да звучат фанатично, пропагандирайки идеите си твърде агресивно и шумно.

3.      А как достигна до точно тази идея за сюжет. Конкретна случка или?

Преживях  много смекчена форма на дилемата, през която Лина преминава със семейство, което не приема човека, с когото си, и съм виждала подобно нещо да се случва и с други жени. Предполагам, че последните винаги са малко или повече по-потърпевши от подобна история. Винаги съм била малко изненадана, че това се случва отново и отново, особено с оглед на това, че живеем в сравнително отворено общество – да не одобряваш някого. И то защото не отговоря на твоите представи и разбирания.

4.      Бях оставила този въпрос за накрая, но споменавайки това, каква е според теб ролята на жената в днешното общество? Ограничена ли е свободата им?

Зависи от конкретното общество и от класата на съответното семейство. Във Великобритания например няма значение какви са корените ти, но в други страни, считам, че жените са подценявани, по-ниско платени, имат по-малко влияние в правителството или в медиите, в литературата. Освен това все още съществуват много консервативни общества, дори в Англия, където имаме уредени бракове, а жените са наистина потиснати. Естествено, трудно е да се генарилизира подобна тема, но като цяло смятам, че този тип отношение към жената все още съществува в низшите касти, може би по-скоро извън Европа. А единственият начин да се помогне е да се накарат тези жени да говорят за това и да не мълчат.

5.      Говорейки за литература, имаш ли любим автор жена?

О, да, мисля, че имам. Обичам Вирджиния Улф, Джордж Елиът. От модерните автори харесвам Алис Мънро, макар да бях малко разочарована от последната й книга. Бе някак недовършена.

6.      Докато четях книгата, имах усещането, че постоянно уча нещо ново. Че любовната история между Анил и Лина не стои изцяло в центъра, а сякаш страниците носят много по-дълбоко послание. Може би е заради позицията ти спрямо корупцията, разделението между хората и фанатизма?

Това е интересна гледна точка, защотомакар да има политически оттенък, в „Загадъчната логика на сърцето“ държа на добре развитите отношения между героите. Не бих искала да давам приоритет на една от двете сюжетни линии,но мисля, че политическите послания нямаха да имат каквото и да е значение, ако не бе личната история. Ако харкатерите не са достатъчно изложени.

Естествено, писането за мен е начин да открия собствената си позиция за един или друг проблем, да изкристализирам за мен самата къде стоя. Да се опиташ да разбереш по-добре другата страна, е изключително важно. Но ми се иска това да се случва по-скоро органично и в хармония с историята, а не да стои изкуствено.

7.      А мислиш ли, че книгата ти би променила нещо? Темата за търговията с нелегални оръжия, която е централна в книгата, сякаш седи далеч от българския читател.

Зависи какво разбираш под промяна. Смятам, че ако хората знаят малко повече, може би ще могат да заемат позиция и да имат оформено мнение. Промяна в начина на мислене – със сигурност се надявам на това.

8.      А мислила ли си за друг край на историята? Няма да разкривам подробности за читателите, неразгърнали все още „Загадъчната логика на сърцето“, но имаше ли как книгата да завърши по различен начин?
Де факто, първо ми хрумна краят на книгата, така че от самото начало знаех накъде се движа. Естествено, имаше възможност за промяна, но в крайна сметка запазих първоначалната си идея.

9.      Какви са реакциите на читателите спрямо този край?

Различни. Доста бяха натъжени и силно разочаровани, други смятаха, че това е най-логичното развитие.

10.     А какво предстои за Прия Базил? Работиш ли върху нова книга?

Да, започнах трети роман. Много е странно да пиша отново – малко плащещо, но същевременно много вълнуващо. Но се надявам да постигна това, което към което съм тръгнала като идея.

11.  Благодаря ти за този разговор. Искаш ли да кажеш нещо на българските си читатели преди срещата си с тях и как могат  да се свържат с теб?

Като начало бих искала да благодаря на всеки един от тях.  За мен е чест да бъда преведена на български. Никога не съм си представяла, че ще достигна до това място, а ето ме в София, на час време от лекцията в библиотеката на Софийски университет. Надявам се книгата ми да им хареса и ще се опитам да отговоря на всеки, който пише на страницата ми. А след това... след това може би ще си говорим и за третия ми роман.

Интервюто е публикувано и в www.diaskop-comics.com