Когато
искам да мълча, говоренето ме изморява. „Кажи нещо,
защо мълчиш?” Всяка принудена дума ме отдалечава. После толкова време губя да
се връщам.
,,… възрастните ми показаха думите, за да има къде да си слагам нещата‘‘,
но аз
съвсем не зная какво да правя с някои от тях. И затварям вратата.
Не ме разбирайте погрешно.
„Когато
искам да мълча“, дело на Зорница Христова и илюстратора Кирил Златков, смути
книжното общество така, както смущава неловкото мълчание, настъпило между непознати.
Критиката за малкото текст оставя отворен въпроса за цената на мълчанието.
Но...
В пет изречения Зорница Христова все
пак побира цялата вселена на едно мече. Което ви моли да го послушате. Докато
мълчи.
Книгата е „детска“, доколкото и вие сте
останали дете. Защото често думите ни разделят и не виждаме колко сме заедно в
топлата дреха на тишината.
Илюстрациите на Кирил Златков са
зимната подплата, която прави палтото палто. Щрихите са на място, графиките
изящни. И светът оживява.
„Когато искам да мълча“ барабани по
съществителни и прилагателни, по глаголите и наречията, за да ги приспи. И за
да ви запознае с тях отново. Книга от европейско ниво, особено що се отнася до
оформление, която бе първият ми коледен подарък. Подарък, който ме накара да
мълча. И ме научи, че хората не са само черни или бели. Че нюансите на думите
им са много. И че истинският им смисъл най-често е някъде дълбоко.
Не се сетих за друга по-подходяща
книга, с която да ви пожелая „Весела коледа!". И дано имате красиви мълчания.
Още мълчания:
Коментари
Публикуване на коментар