Сериозностите на "Малкия крал Декември" от Аксел Хаке

                ВНИМАНИЕ: Това ревю да се чете с наличието на желирани бонбони около вас.

Когато бях малка, бях влюбена в Питър Пан. Той ме гонеше, аз се криех от него зад дърветата. Мисля, че трябва да обвиня тази ми първа любов за катастрофалния  последвал вкус за мъже. Все пак, кой може да замести Питър Пан?
Миналата седмица в прегръдките ми се озоваха две прекрасни книги на издателство „Лабиринт“  - „Август“, за която мислех, че ще пиша днес, и „Малкият крал Декември“ (Аксел Хаке). Докато редях мисли за безспорно силната първа, погледът ми се плъзна по корицата на втората. И не можа да устои. Думата „декември“ ме гледаше изпод сянката на буквите, а на цялото изображение се бе ширнала една тучна поляна – съвсем в хармония с турболенцията, която направи времето в тези последни 24 часа. И понеже днес бях тъжното и фрустрирано дете, зачетох се.
След страница 10-та казах „Ама тази книжка е много хубава!“, а след страница 64-та, последна – „Еее, наистина ли свърши!“.
Горепосочените съвсем далеч от литературни реакции констатират три неща:
1.     Темз може да е лигав дечко;
2.     Темз не разбира възрастните;
3.     И себе си не разбира понякога.
„Малкият крал Декември“ започва по немски безцеремонно – с простата декларация, че този малък крал гостува на разказвача, защото ''той го е поискал''. Последвалите диалози, обаче, спъват забързания вход и спускат завеса за действителността.
Кралят се оригна силно и за кратко се разтърси от смях. Беше успял да изяде главата на желираното мече.
Погледна ме, продължи да дъвче бавно и попита:
-         И после?
-         После растеш. – отвърнах.
-         Боли ли? – продължи той.
-         Става много бавно – казах. – Макар че някои деца порастват за една нощ с два сантиметра и ако долепиш ухо до ръката или крака им, чуваш как скърцат.

 В страната на крал Декември хората се раждат от силната прегръдка и хвърлянето в пропаст на един крал и една кралица, чийто полет се превръща в звезда.
„Кралят и кралицата трябва да се прегърнат на един балкон, много силно да се прегърнат, после да затворят очи и да скочат долу. Когато стигнат долу, ако са се прегърнали достатъчно здраво, земята ще поддаде като трамплин и те ще отскочат до небето, ще свалят една звезда и ще я сложат в леглото. А на сутринта тя ще се събуди и ще бъде някой от нас.“
           Новите крале са възрастни и с времето започват да се смаляват. И вдетиняват. Педя по педя. Докато не станат по-ниски от стъбло на цвете, а след това не изчезнат в нищото. 
В страната на крал Декември сънищата са реалността, а съществуването извън тях е неприятен и повтарящ се кошмар:
-         Горкият ти – рече кралят, като спря до мен и ме гледа дълго. – Дори насън не политаш. Наистина ми е мъчно за теб. Нищо чудно, че си тъжен.
[…]
-         Mисля, че не си сънувал, че си пилот. А наистина си такъв. Представи си – подкани кралят. – Наистина си пилот, който не може да лети, а през други дни си тъжен човек, и после отново си...ах, знам ли. Такъв е животът. Животът започва вечер, когато заспиваш, и спира, когато сутрин се будиш. Трябва да казваме вместо „заспивам“ „будя се“ и вместо „будя се“, „заспивам“. Какво работиш?

 Подобно на „Малкият принц“, „Малкият крал Декември“ е история за пораснали деца. Естествено, образите не могат да се сравнят с тези на Екзюпери и вероятно заигравката с името е колкото удачна, толкова и опасна, но съвсем обективно погледнато това е детската книжка, която може да подарите  на детето около вас (или криещо се в самите вас). Защото освен история, това семпло книжно тяло подслонява в себе си и приказни илюстрации, дело на Михаел Сова. Защото освен приказка, това е и тъжна действителност – онзи сън, който всеки ден го сънуваме. И за изхода от който се оглеждаме в оправданията на възрастните, а отговорът се крие в едно червено желирано мече.
Искрено благодаря на Емилия Масларова, че ми затвори очите и ме изпрати в друг свят, дори за кратко.Съвсем няма да споменавам и качеството на изданието, на хартия и цветове - издание, достойно за истински Деца. Не виждам смисъл да ви преразказвам повече от разходките на разказвач и малък крал, нито пък да коментирам използвани способи. Защото тъгата на некрасивото порастване и превръщане във възрастен носи своето ясно послание. Обезмечтаването струва скъпо.  
Не зная кога за последно сте разгръщали детска книжка и за колко пораснали се взимате, но "Малкият крал Декември" е най-сериозният детски взор, отправян ви. А аз, именно с него на лице, ви заявявам, че не можете да виждате дракони, че най-вероятно сте тъжни, без да го знаете, но пък, че след шептенето на тези 64 страници ще си припомните как се мечтае и че ще ми дължите по едно пакетче желирани бонбони за това.. 
Така, де, идва ноември, после следва декември. Аз и моите 175 сантиметра тиктакаме. И си представяме какво се крие зад стената.


Още мечтания:



        

         

Коментари