Умората разлята по ,,Карта и територия'' на Мишел Уелбек

Умора – плъзнала по бедрата, обсебила ставите, сковала ръцете и притваряща очите. Тежащата умора на (пост)знанието ме е обсебила. И единственото, което искам да правя е да разчертая точно пътищата на съня, така че да спестя на психиката си кошмарите.

Инстинктивно съм направила правилното решение, посягайки към черната корица на ,,Карта и територия‘‘ от Мишел Уелбек (ИК ,,Факел експрес‘‘) от цялата купчина книги, които натрупах през ,,интелектуалното‘‘ напрягане на име ,,сесия‘‘.  Защото умора е думата, налегнала тези 300 страници.

Разделен на две части, това е петият роман на скандалния автор,който обаче този път бяга от крещящото.

Не мога да твърдя, че съм запозната изцяло с абсолюта Уелбек. Сблъсквала съм се само с ,,По-широко поле за борбата‘‘ и ,,Елементарните частици‘‘.  Въпреки това ,,Карта и територия‘‘ ме остави предимно изненадана – макар и да печели ,,Гонкур‘‘ през 2010 романът е далеч от ексцентризма и скандала. Той е по-скоро хладният поглед на умората.

Главният герой е концептуалният артист Жед, асоциален и неразбрал до момента същността на човешките връзки (баща – син; мъж – жена; майка – син). В завръзката на романа Жед снима банални промишлени изделия като гайки и кламери но случайността повелява той да започне да прави снимки от различни ъгли на пътните карти на "Мишлен" и предизвиква фурор в артистичните среди. На една изложба той се запознава с една от петте най-красиви жени в Париж (поне по думите на замесения в романа Бегбеде) – Олга. Учудващо връзката им потръгва, но наслагването на територията природа върху картата на живота постепенно оказва своето влияние.  През втория период от творчеството си Жед създава картини, представящи различните участници в капиталистическото производство – от сервитьора и компаньонката до Бил Гейтс и Стив Джобс. Разумът и капитализмът се оказват Едно – непознаващо граници, непризнаващо нищо и в крайна сметка обречено и бе(з)сил(н)о. Бягство от него обаче няма. Защото в "Карта и територия" иронизиран е не само капитализмът, но и неосантиментализмът на нашата епоха - представен като пореден маркетингов ход. Разумът носи горчивина, но единствената му алтернатива е глупостта.

Във втората част на романа срещу героя започва полицейско разследване, а краят е очакван.

,,Карта и територия‘‘ е ужасно хладен роман. Той е лишен от сантимент, лишен е от страст. Той представлява един плавен поток на мисълта, обагрен с тягостни нюанси. Уелбек не осъжда, не крещи по читателя си и не го поучава. Той просто прегръща хладното ratio и излага факти, които колкото и да желаете, няма да може да оборите.

Езикът е достъпен и бързо четивен. Началото може да ви се стори безсъбитийно, но липсата на сюжет сякаш е типична за автора. Закачките с наши съвременници от артистичните, а  и не само среди, със сигурност ще ви усмихнат ,,под мустак‘‘ и ще ви накарат да четете по-натам. Ей така, заради скандала. Но...

След прочита на романа ще се почувствате в като в ,,Параграф 22‘‘, меркантилни, консуматори  и лицемерни във всяко едно свое чувство. Изход обаче няма да намерите. ,,Карта и територия‘‘ е колкото забавна и иронична книга, толкова и тежка. И може би много важна. Като пророчество за утопията на умората. И на широко затворените очи.