Нека
бъдем честни. Почти всеки млад български тийнейджър, новооткрил своята любов
към историята, започва щателно изследване на Втората световна война. Близко и
далеч, тя е достатъчно значимо, но въпреки това и ,,екзотично‘‘ събитие за младия
ум.
И ако никой не е пророк в собствената си страна, една от
Фигурите на Втората световна доскоро бе тема табу в Германия. Или поне що се отнася до
(не)порочни шеги при интернационални срещи или пиене на по чаша... Weissbier и похапване на бял вурст.
Скорошното ми пребиваване в някогашния Трети райх все пак
регистрира раздвижване и разчупване на статуковото. Според възпитанието на
седящия пред теб все пак можеше да се чуе и името на Този-който-не-бива-да-се-назовава
(Авада Кедавра, Волдемор).
Може би най-голямо доказателство за горепосоченото е именно
факта, че ,,Той пак е тук‘‘ (ИК Атлантис КЛ, 2013) или поне постигнатото определение ,,бестселър‘‘ за
книгата на Тимур Вермеш.
Годината е 2011, а
Адолф Хитлер се събужда на една зелена поляна. Спомените са смътни (както той
сам посочва не от препиване, тъй като не пие), Ева, с която е бил предната
вечер, е изчезнала, униформата му издайнически мирише на бензин, без да е имало
аутодафе, а светът сякаш е преобърнат наопаки. Или поне непрекланящ глава пред
авторитета на Фюрера.
Добър бюргер веснтикар носи спасение под формата на подслон и неиздайнически дрехи. Въпреки това вълкът
кожата си мени, но нрава никога – шокът е безсилен пред мотивацията на
героя да вкара блудна Германия, превърнала се във федерална република, в
,,правия път‘‘.
Скоро след появата на Хитлер ,,на бял свят‘‘ една
телевизионна компания преоткрива таланта му и го прави водещ персонаж в свое ксенофобско шоу. Бързо всички социални
мрежи са окупирани, Хитлер се превръща в всеобщ любимец, а старите идеи се
надигат от прахта и насочват поглед към някогашните врагове.
Краят на книгата остава отворен. С подготовката за избори и
лозунга:
Не
всичко беше лошо.
В триста страници
Вермеш прави дисекция на Германия, такава каквато е днес, но и такава, каквато
я е оставило миналото. Романът ,,Той пак
е тук‘‘ представлява социална сатира, която разсмива с абсурда си, но и
натъжава с непроменимостта на нравите. Защото новите форми и дрехи не променят
същността.
Този свят може да не ви се стори така привлекателен след
погледа през очилата на немския писател. Макар и фабулата да е последователна,
изборът на Аз-повествование да създава атмосферата на изключителна интимност
между Хитлер и читателя (на моменти човек дори му симпатизира и напълно го
разбира), а четивността да е повече от достъпна за всеки (дори за мрънкащите,
че нямат време за четене), след последната страница в душата се загнежда едно
доста неприятно усещане на приседнал и преглътнат смях. Защото това навярно е усещането,
което би изпитал и вашият собствен дневник, ако можеше да говори за всичките ви
ангели и демони на деня.
Издателство ,,Атлантис КЛ‘‘ се е справило перфектно с избора
на корица на изданието – дискретен портрет на Фюрера, грешките в изданието са незначителни в сравнение
с някои безобразия, на които се натъквам напоследък, а избраният шрифт за
главите е повече от отговарящ на времето, за което става дума. Поздравления и за
дългите близо 20 страници бележки на преводача Любомир Илиев, които допопълват знанията по история на
намесения в началото на настоящето ревю любопитен тийн.
Er ist
wieder da. И романът на Тимур Вермеш е абсолютно задължителен
дори за нелюбителите на история, но за живеещите в XXI век. Наложителен. Защото след него може
и да разпознаят героите, щом включат телевизора, разтворят вестника или пуснат
радиото; когато отидат да гласуват през октомври и когато след време се съберат
в кварталното заведение да оплюват политиците с ясното съзнание, че ,,Не всичко
днес е хубаво‘‘.
Сходно мнение:
Коментари
Публикуване на коментар