Инфантилността на невъзможната ,,Свобода'' с Джонатан Франзен

         Това ревю е обещано отдавна на Един Читател, вярвам, обаче, че той няма да има против да го сподели с всички. По-добре късно, отколкото никога.

         За ,,Свобода‘‘ от Джонатан Франзен (ИК ,,Колибри‘‘, 2013) се изляха ревюта още при самото й излизане през пролетта на миналата година. Повечето мнения се открояваха с едно своебразно колебание добра или недобра книга е  тя, особено щом се постави на една плоскост с ,,Поправките‘‘ от същия автор.
       
   ,,Поправките‘‘ ме смазаха. Доста по-късно посегнах към ,,Свобода‘‘. Помня, че тогава бях на стаж в кантора и просто умирах от скука (случва се през лятото, когато си затворен в офис). И книгата ми хареса. Не защото е велика, не защото излиза от рамките, а имено защото  е вплетена в тях.
         Накратко, ,,Свобода‘‘ е историята за семейство Бърглъндови. Още в абзац номер едно авторът елегантно поднася толкова много информация, че човек се пита какво още ще има за предлагане по-натам. Но удовлетворението от избора на това четиво продължава да нараства.
         Пати и Уолтър Бърглъндови се запознават още в своите гимназиални години. Пати е обещаваща млада спортистка, която обаче заради контузия трябва да прекрати кариерата си, а Уолтър... е просто приятелят на Ричард – сексапилния рок музикант в гаражна банда. По правило Пати се жени за Уолтър, докато Ричард продължава пътя на ерген-бунтаря. Всичко поема в руслото на нормалното, докато пътищата им не се преплитат отново.
         С оглед на това, че героите на Франзен произхождат от по-високата средна класа в Америка, още по-стряскаща става антологията на човешките взаимоотношения на фона на основните политически, екологични и икономически полемики на XXI век. Защото ,,Свобода‘‘ е книга не за морала, а инфантилността на индивида при досега с неговата свобода – свободата да избира, да забравя, да се ограничава и да се бунтува; да се променя или да застива.
         Всеки един от героите представя един образ, когото понякога се случва да срещнем в огледалото. Фани в даден момент прегръща истеричността, Уолтър среща катарзиса в името на своите екологични битки, а Кац си остава неудовлетвореният от света творец.
Многоспектърността на човешкото е скрита зад формата на раните, които са нанесени от живота през годините. При битката аз-вселена и света-другите свободата от миналото, от архетипите, от обществото и от собствените си грешки се оказва невъзможна. Защото няма по-жестоки робовладелци от собствените страсти и привидни рацио:
Може да си беден, но единственото, което никой не може да ти отнеме, е свободата да прецакваш живота си, както сам си решиш.
Това, което ме изуми в книгата бе колко остро може да бъде посрещнато нравственото падение на човек, който винаги се е движел в ,,правите релси‘‘ и с каква любов може да бъде надарен бунтаря, който се подиграва на всички правила или обществени разбирания за морал. Сякаш в човешката природа изначално е заложено да обича болката, която обаче го кара винаги да подскача и да е в движение, но отклонението от първоначалната представа, изградена за него от близки и от социална среда, винаги носи до крайна присъда.
Романът се отличава с един доста умерен стил на писане. Няма я въртележката от настроения, заложена в ,,Поправките''. Напротив, в случая сякаш имаме едно своебразно изграждане на panta rei под формата на писано слово.
,,Свобода‘‘ не е бестселърът на ХХI век по онзи гръмък начин. Тя не разбунва духовете въпреки съдържанието си. Тя просто носи успокоението на осъзнаването. На осъзнаването на собствената непосилна лекота. Казва ти, че всичко е ,,човешко, твърде човешко‘‘ и за жалост всякакво остро ,,Не‘‘ на рамките всъщност представлява кадене на неродено дете.  Франзен до толкова остро лишава читателя от възможност за спасение от страстите и раните, че го дарява с едно очарователно успокоение. С добрите и лошите  му страни.


         

Коментари