Тъгата на любопитството с ,,Лудата седморка'' от Роберто Арлт

"Угнетение" е дума, която е заседнала в гърлото на всеки средностатестически гражданинв едно технократско общество. Заспала дълбоко през слънчевите дни, при първите капки фрустация и душевен вакуум, тя се събужда и започва да гъделичка гръкляна, шепнейки:"Изплюй ме, изплюй ме, де!". Усещаш я, мъчиш се да избягаш от ужасното усещане на дискомфорт и погнуса, но от малък си научен да се сдържаш. И мълчиш. А черната дупка на самотата се разраства всеки изминал ден все повече и все повече.
За Пролетният базар на книгата (в Националния дворец на културата от 02.06 до 08.06.2014 г.), ИК "Панорама" промени статуквото и сякаш като малък бунт срещу заливащите книжния пазар книги-еднодневки издаде за пръв път на български език роман на един от най-важните (но за жалост малко познат в България) аржентински автори на XX век.
Роберто Арлт е определян като най-сериозният опонент на Хорхе Л. Борхес. Ако сте почитатели на социалноангажираната, но дълбоко човешка литература, определено трябва да се поддадете на притегателната сила на "Лудата седморка". И да почувствате с цялото си същество тъгата. На любопитството.
"Лудата седморка" е историята на един неосъществен гений. Ердораин е беден работник в Захарната фабрика. Потиснат от ранна детска връзка от първичния си баща, мъжът е преследван от сянката на угнетението през целия си житейски път. Чувството на счупеност и празнота е толкова огромно, че пречупва всякаква жизненост. Ненамиращ по-добра работа и постоянно подлаган на критиката на някогашната велика любов – жена му Елса, той започва да краде от фабриката. Измамите му обаче биват разкрити чрез донос и той е принуден да върне пари, които вече е пропилял по възможно най-ненужните неща поради чувството за вина от извършеното.
Случайна среща с най-тъжния сводник на света в дома на неговия единствен и идеен приятел Астролога, се превръща в превратен пункт за Ердосиан – циничният и безчувствен сводник му подарява нужната сума от пари, а колелото е завъртяно – Елса напуска заедно с друг, по-богат мъж, а Ердосиан поема по пътя на един бог. С Астролога дават начало на своя проект – създаване на ново капиталистическо общество, начело на което стои Свръхчовека. Двамата отвличат Барсут, братовчедът на Елса, който в своята любов-омерзение, се оказва доносникът, издал Ердосиан пред ръководството на Захарната фабрика. В историята се намесват сводници, блудници, публични домове, а Ердосиан потъва в угнетеността на реалността:
„Сякаш душата ти витае на половин метър над тялото. Невероятно мускулно изтощение, безкрайна тревожност. Затваряш очи и все едно тялото ти се разтваря в нищото, изведнъж се сещаш за нещо незначително от хилядите дни на живота ти; никога не извършвайте престъпление, не толкова заради ужаса, а защото е много тъжно. Усещаш, че късаш едно по едно въжетата, които те закотвят в цивилизацията, че навлизаш в мрачния свят на варварщината, още малко и ще изтървеш рула; според някои – и аз му казах същото на Астролога – се дължи на липса на тренинг в престъпното поприще, но не е това, не е.“
С чисто сърце мога да призная, че това е най-интелектуалната книга, която съм чела от месеци насам. Стилът на Арлт е изчистен, изреченията са опростени, но от тях лъха аромата на класа, присъща само на автори от ранга на Достоевски и Ман.
В романа се преплитат идеологии, философия, психология и история, а темите са поднесени в рамките на диалога между героите. Съвсем просто и неочаквано.
Главният герой Ердосиан е смесица между героя на Сартр в "Погнусата", княз Мишкин от "Идиот" на Достоевски, но в обърната насоченост, както и Чужденеца на Камю. При всяка страница у читателя се усилва чувството за съжаление към този смачкан човек, примесено с напълно първичния гняв към примирението му. Възторгът и тъгата в романа се надбягват и в тъжния капиталистически свят черното и бялото се сливат в една странна смесица от сиво, която оформя стегната примка на шията, а лудостта се превръща в нормалност:
„Наричаме лудост онова, което е необичайно за чуждия начин на мислене. Да вземем например този носач – ако ви признае какви идеи му минават сега през главата, вие ще го затворите в лудницата. Разбира се, такива като нас едва ли има много... най-важното обаче е да извличаме от действията си жизненост и енергия. Това е единственото спасение....Аз съм си поставил следния проблем, който няма нищо общо с интелектуалните ми способности:може ли да се направи така, че хората да бъдат щастливи? И първо започвам да търся сред нещастните хора, задавам цел на действията им, давам им една лъжа, която ги прави щастливи като гъделичка суетата им... и тези бедни душици, които оставени на самите себе си биха си останали неразбрани, те се превръщат в ценен материал за производството на тяга... на пара...“
"Лудата седморка" е роман, който всеки мислещ човек трябва да си причини. Българският превод е на Мария Георгиева – Монтеро, а оформлението е дело на Иво Рафаилов. С такова книжно тяло могат да се похвалят малко издателства, а "Панорама" показват класата на рядко появяващите се, но перфекционисти издателства.
Една нощ безсъние с триста страници угнетеност. Дори началото да ви се стори тъжно, продължете напред и бъдете смели. Заради любопитството. И заради проглеждането.


Коментари