Аа
Бб
Вв
Повтарям си буквите и завързвам за върха на пръстите си думи,
които никога да не забравя. Сънувам на английски, чета на немски, спелувам
италиански, ям по индийски, а крещя съвсем безезично и безгласно.
Физически съм някъде в сърцето на Европа. Ритам го всеки ден
с непокорните си крака, скачам на въже по нервите му, а то ми праща вълни от
недоволство.
Не минава ден, в който да не поемам към България. Не минава
ден, в който мислено не оставам в чужбина.
Разкъсана съм между няколко култури, а тъмните ми очи съвсем не играят ролята на свързващ мост. Но
като си дойда (?) ще имам истории.
,,Македонja“
– първата от осемте истории - започва с една вече стара двойка, чакаща края в
старчески дом, възвърнала виталност изпод прахта на една стара епистоларна любов. Някъде из броденията из миналото ежедневно тъжното те сграбчва далеч по-драматично, отколкото е нормално. И се
превръщаш в хайдутин с хартиено бесило на шията.
Следват ,,Как купихме
Ленин‘‘ и ,,На Изток от Запада‘‘. Вероятно само от тези три малки бижута бихте
разбрали, че няма да изкорените този сборник от себе си. Сладкогорчивост подсигуряват ,,Снимка с Юки'', ,,Крадци на кръстове''. Пенков по един обаятелен начин жонглира с комичното и
трагичното, така че с прости движения да забие иглички в сърцето на читателя.
Столетия българска история се разказват от хора за хора. И всичко е човешко,
твърде човешко. Съвсем не мога да си обясня дали бакалавърът по психология, магистърът по творческо писане или просто обичта към живота, към корените и към светлото са причината един автор да съумее така да разгърне пред погледа си толкова сюжетни линии и толкова човешки обрати. Но думите увисват по тялото и тихичко призвъняват, напомняйки за посоките.
Панаирът наближава. Макар и издадена отдавна, книгата
определено трябва да полети към библиотеката ви, ако вече не е кацнала там.
Просто ей така, за българщината.
И аз си ида. ,,На изток от запада‘‘.
Tweets by @Knijno
Коментари
Публикуване на коментар