Бижу в синьо - ,,Птичият събор'' от Петер Сис

Светът ми днес бе черно-бяла снимка

И на цветното не му бе ред.

Софийските булеварди самотно препускаха по мен. Търсех нещо. Май че беше душевно спокойствие. Вместо това си намерих синьост и надежда. Цялото небе се побра в един кратък миг - ,,Птичият събор‘‘ от Петер Сис (ИК Жанет 45).

Вероятно вече сте разгръщали т.нар. ,,синя тетрадка‘‘ из някоя книжарница. Няма и как да не сте – това е едно от малкото физически тела на книга, при които триадата автор-роман-издател се слива хармонично и пред очите на читателя (а и измежду пръстите му) се носи феерия от цветна сила. Дори хартията е специално одобрена от автора. Но това ще ви оставя да прочетете другаде. Аз само ще благодаря на г-н Манол Пейков, защото като рисуващ човек, няма как да не оценя качеството при запазване на илюстрациите, дело на самия Сис.

,,Птичият събор‘‘ вдъхва живот на древна персийска легенда, а започва като някой роман на Кафка. Из малкото текст ще се присетите за Малкия принц, за Джонатан Ливигстън, ще предвидите края, но това, което най-неочаквано ще срещнете е Спокойствието от простото съзерцание.

На практика илюстрациите на ,,Птичият събор‘‘ дълбаят из съзнателното и несъзнателното ви. Те призовават архетипи и жонглират с психиката, така че усещането след всяка страница е преди всичко бодеж от ляво. 

Туп-туп, туп-туп.

цяла съм

единствено

очи,

които чакат

изстрел

                                                                 или

                                                                докосване.

,,Птичият събор‘‘ е буря пред затишие. Но съвсем не в лошия смисъл. Книгата екстрадира сивотата и кани усмивката (съвсем човешки). Това е книга за мечтатели. А аз благодаря на Гергана Рачева, че ме дари с това съзерцание. Разгръщайте, но само ако ви се лети.