Голямата загадка Тумас Транстрьомер

Сънувах сън, в който всеки миг бе ситно стъкло начупена реалност и низ от хълмове.  Не зная какво значи, нито защо несъзнателното ми жонглира с всичките ми ежедневни страхове и ги превръща в нащърбени повърхности, които режат. Картините избледняват и скоро съвсем няма да си спомням.

Единственото, което ехти в главата ми:

Неразличими образи потъват в мрака

Едва просъскват те: ,,Не ме докосвай!’’

           

Някои неща си остават загадка. Но тези думи си плуват съвсем логично, защото вечерта ми завърши с ,,Голямата загадка’’ на Тумас Транстьомер (ИК ,,Жанет 45’’, 2013). Не защото нямам куп наредени романи за следсесиен прочит. Не защото трябва и е наложено, книгата я стискам от година насам. А защото след месец заточение сред юридически писания, фиордите, морето, планините и хладната прегръдка на Скандинавието ми се сториха най-безболезненото средство за (за)връщане към по-магичните ми светове.

           

            Предлагам ви и вие да го изсънувате, защото:

умее да

тъгува

всекидневните

неща

по

един

магичен начин:

Земята естръмен склон към небето,

Връх след връх,без истинска сянка.

Летим напред и гоним Теб

Сред лятото в cinemascope.

А вечер се изтягам като кораб

Със загасени светлини, далече, колкото е нужно,

От действителността, докато екипажът

Изпълва парковете по брега.

(превод М.3мийчарова)

Пътят по море е ласкаво издърпване към острова на поезията и дори кокошарникът се превръща в едно сакрално място.

Такава е работата на големите имена. Да надскачат ‘’антипоетичната стена’’, така че и антипоетите да бъдат омагьосани.

,,Голямата загадка’’ са шепа избрани стихотворения, които подпалват цветовете, а в ушите на читателя шепнат русалки. Белите платна  на кораба запращат в други бития. Човек не спи спокойно след подобна поезия.

Лежа, ще спя и аз. Но виждам тайнствени картини

и знаци, които сами се драскат зад моите клепачи

по зида на нощта. А в процепа между съня и будността

едно писмо голямо напразно прави опит да се пъхне.

(,,из Ноктюрно’’, превод В.Г)

Стихосбирката съдържа стихотворения и лирическа проза от всички периоди на Транстрьомеровото творчество,като се започне от 1954 година до книгите му от по-новото време като ,,Голямата загадка (2004). Към приказката се добавят оформлението на изданието и преводът от шведски език, направен от преводачески екип млади и будни умове под ръководството на Вера Ганчева. Аз съвсем не говоря шведски. Но напълно им се доверявам.

По-тихо!

И тътенът на върховете слезе,

слезе,

слезе,

слезе при нас в една от нощите на пролетта,

преструвайки се на туптене на сърце.

(,,Един творец на Севера’’, превод на В. Ганчева)

Да пиша още означава да копирам всички стихове. Защото колкото и общо да имат помежду си, те са едно различно приключение. Изборът е прост. Ако ви се бяга от ежедневието и ви се пътува към Скандинавието, дори и да не сте любител на поезията, ви съветвам да посегнете към ,,Голямата загадка’’. Ще останете озадачени по един съвършен начин.